Туризъм Приключения

Адреналин

Select your language:





Времето Врацапрогноза за гр. Враца


място за вашата реклама

________________


Полезни връзки

планинска спасителна служба
БФ Спелеология


Спортни магазини

t

t

t

t

Гласувай те за нас !

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!

Гласувай за мен в BGTop100.com

Гласувай за тази страница в Българския ТОП

Елате в .: ad.mobiletomania.com :. Класацията на българските сайтове, гласувайте за този сайт!!!

Гласувайте за Туризъм и приключения със Спелеоклуб Веслец Враца в BGTOPSITES.COM

RealTop.net


Гласувайте за  в Топ Сайтовете в БГ събрани на едно място - Bg Top Sites - .:Българския (БГ) Онлайн каталог на Най-добрите сайтове:..:Bulgarian (BG) Online catalog of Top Sites:.Най-добрите сайтове - музика mp3, бг топ, сайтове за музика, категории, търсачки, климатици Ва

Наши приятели

Спортен клуб по моторно и безмоторно летене Околчица Враца








място за вашата реклама

________________




Кратка геоложка характеристика

Врачанският Балкан в тектонски смисъл се възприема като отделен блок от голямата Берковска блок-антиклинорийна структура. В северната му част в скалите от Мезозойската ера е оформена голяма флексурна гънка – Врачанската флексура. Най-старите скали, участващи в строежа на Врачанския блок са от така наречената „диабаз-филитоидна формация”. Следват отложенията на горния карбон, после пермските червени брекчи и пясъчници, а на няколко места в Палеозойския комплекс се разкриват и вулканити. Върху ясна, денудирана повърхност и с ясна дискорданция спрямо палеозойските скали следват отложенията на триаса. Долния триас (бунтзандщайн) е изграден предимно от пясъчници, сменящи се нагоре в разреза с алевролити и аргилити. Рьотските скали са пясъчници и мергели. Средния триас (аниз и ладин) е застъпен от варовици и доломити, с локални мергелни пропластъци в тях. Горния триас (карн-нор, рет) е представен от пясъчници, брекчи, мергели, глинести доломити и отделни пластове от варовици. След прекъсване в седиментацията, върху денудираната повърхност на скалите от триаса и палеозоя, със слаба ъглова дискорданция следват седиментите на юрата. Долната юра е представена от континентално-въгленосни отложения, кварцити и песъкливи варовици. Средната юра е изградена от алевролитно-глинести скали, песъкливи варовици, а на места има брекчи и конгломерати. Горната юра следва с ясна литоложка граница. Представена е от дебелопластови или масивни варовици. Без прекъсване в седиментацията започва долната креда с бели, масивни варовици. Над тях следват ургонските варовици. Общата дебелина на горната.юра и долната креда надминава 3,000м. Върху денудираните долнокредни пластове се разполагат маастрихтските варовици, а върху тях пясъчниците на палеогена. Тези седименти са установени извън пределите на Врачанския блок. Границите на отделните стратиграфски единици са нанесени на Геоложката карта на Д.Тронков - 1965г. В тектонско отношение за Врачанския блок е характерно доминиращото влияние на надлъжните разломи. Гънковите структури имат второстепенно значение в морфоложко и генетично отношение. Блокът е ограничен от изток и запад от няколко коси разлома. Големите пликативни структури са две: Врачанската флексура и Милановската синклинала. Те са надлъжно и косо разломени. Врачанската флексура се проследява много добре от с.Паволче на изток, до Мътнишкия монастир на запад, с обща дължина 16км и посока 125°. Долното коляно на флексурата не се разкрива на повърхността. Милановската синклинала представлява плитка структура, усложнена от редица надлъжни разломи. Тя е високо издигната. Заета е от карбонатните отложения на средния и горен триас, а в центъра й има петна от долна и средна юра. Структурите във Врачанския блок са отразени на геоложките разрези. (Тронков, Д.1965. Тектонски строеж и анализ на структурите на Врачанския блок от Западна Стара планина. Пластични деформации... - Труд.геол.на България, сер.Стратиграфия и тектоника, кн.VІ,217-257.) geologiq vraca
Карст и карстови води Високата, платовидна част на Врачанския Балкан, с разкриващите се среднотриаски доломити и малмски и аптски варовици предсталява типично карстово плато. В него са развити всички повърхностни и подземни карстови форми. За района е характерно етажно разположение на канално-галерийната подземна хидрографска мрежа, като отделните етажи се свързват с вертикални кладенци и прагове и преминават от едно пластово ниво в друго. За описване на карстовите извори е използувана книгата „Подземни води в НРБ” от Хр.Антонов и Д.Данчев,1980г. Морфотектонските структури във Врачанския блок оформят три самостоятелни карстови басейна: Милановски, Паволче-Черепишки и Бистрец-Мътнишки. Милановски басейн: Милановският карстов басейн се разделя на две части от Поп-Соколецкия възсед. В него карстовите процеси са засегнали предимно доломитите на средния триас (аниз и ладин) и в по-незначителна степен варовиците на горния триас (карн-нор), които са окарстяващите се скали. Водите от средния и горен триас са отчасти разделени от маломощен песъкливо-глинест фациес всред карна. В района са известни около 120 пещери и пропасти. Южната част на басейна е с наклон към р.Искър и карстовите води се движат главно от север на юг. Има два по-големи извора в басейна: Жителюб при г.Лакатник (80-1200 л/сек) и Оплетненския (25-60 л/сек). Те дренират карстовите води И-СИ от с.Миланово и с.Старо село. Северната част на басейна е разположена между Поп-Соколецката и Плакалнишката дислокации. Тя има форма на хорст, с наклон на пластовете на З-ЮЗ към долината на р.Черна и с.Горна бела речка. При последното излизат два карстови извора на контакта долен/среден триас: Църквище (20-100 л/сек) и Черния извор (20-100 л/сек), които дават началото на р.Еловица. От тази част на басейна е извора на 5км. над с.Лютаджик, който дава началото на р.Черна (24-1260 л/сек). Карстовото петно около вр.Поп се отводнява от извора Варовитица над с.Елисейна. От горния триас излизат редица по-малки карстови извори, които дават началото на р. Петренски дол под с.Дружево. Освен това при с.Миланово има няколко извора от скалите на долната и средна юра, които не са карстови. Отделните извори от Милановския басейн се различават по температури: Лакатнишки – 10-11,5°С; Лютаджик и с.Горна бела речка – 9 до 10°С; при мина ”Плакалница” – 7 до 10°С. Водата е прясна, с обща минерализация 0,37 до 0,43 г/л, а по състав е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева, на места с повишено съдържание на натрий. Водата е силно уязвима от пряко замърсяване. Паволче-Черепишки басейн: Той обхваща ЮИ част на Врачанската флексура, като започва от долината на р.Лева и на изток достига Врачанския възсед (при с.Паволче и гара Черепиш). От Ю-ЮЗ се ограничава от Плакалнишката дислокация, която го отделя от палеозойските скали и триаските седименти. Басейнът е почти изцяло зает от разкритията на малмските и аптски варовици, с малки петна от триаски доломити. Процесите на окарстяване са развити главно в малмските варовици и значително по-слабо в триаските карбонатни скали. От средния триас излизат изворите: Старата мандра и Бигора над с.Згориград (11-50 л/сек), извора в дясно от Хвостохранилището по р.Лева (3-100 л/сек). Понеже лиас-догерския водоупорен хоризонт се явява на малко места в този басейн, може да се предполага, че средния триас и малма се явяват като общ водоносен хоризонт и тези извори, излизащи от средния триас отводняват и площи с разкрития на малмски варовици. От този басейн в коритото на р.Искър излиза изворът при гара Черепиш (30-500 л/сек), който се размътва при дъжд; извора при 5-ти тунел (3-100 л/сек); Езерото при с.Паволче (6-200 л/сек); Бигора над с.Зверино и др. по-малки. Характерно за всички тях е, че отлагат големи количества бигор. Поради значителната издигнатост на басейна над местния ерозионен базис (м.е.б.) и усложняването на флексурата от второстепенни гънки и разседи в него не се е образувала обща водонаситена зона, с връзка между пещерите и пропастите, което води до един силно променлив дебит на карстовите извори и тяхното размътване при пълноводие. Подхранването на водоносния хоризонт става главно от инфилтриралите се валежи, които понират в открития карст, заемащ цялото хълмисто плато, изпъстрено със стотици въртопи и валози. Откритите пещери и пропасти в този район са над 150. Изворите са силно уязвими от пряко замърсяване. В този дял на планината (Базовски) има редица некарстови извори от пермските скали, по-големите от които са: Заград над с.Очин дол, Студена пишура над с.Елисейна, Слатина над с.Зверино. Водите им са от пукнатинен тип. Бистрец-Мътнишки басейн: Бистрец-Мътнишкия басейн обхваща СЗ половина от Врачанската флексурна гънка и достига до Мътнишкия монастир. Образуването и развитието на флексурата са създали благоприятни условия за активни карстови процеси, засягащи предимно карбонатните скали на горната юра и долната креда и в по-незначителна степен варовиците и доломитите на средния триас. Водата от средния триас посредством лиас-догера се изолира от водата в карбонатния комплекс на горната юра и долната креда. От ср.триас излиза извора Чигорил (южно от вр.Стрешеро), с дебит 7-11 л/сек и температура 9 – 10,3°С. Той дренира води от Чигорилския възсед, на който излиза. Други извори от ср.триас са: Студил (3 -11 л/сек) - западно от вр.Стрешеро, Трудовашката чешма - по шосето за Леденика и др. В скалите на ср.триас са регистрирани само 9 пещери и пропасти с неголеми размери. Високата хълмисто-платовидна част на басейна е заета от разкритията на горната юра (малмски варовици). В тях са регистрирани до сега над 120 пещери и пропасти. Има цяла серия големи пропастни пещери, започващи от понорите около вр.Стрешеро, събиращи атмосферните и повърхностни води на границата средна – горна юра и отвеждащи ги на СЗ в подножието на планината, в карстовите извори: при с.Бистрец (6-1200 л/сек); трите извора на с.Бели извор, от които най-големия с дебит 41 – 1137 л/сек; Лудото езеро при „Вратцата” (6-1550 л/сек); Белия и Черния извори при Мътнишкия монастир (11 – 180 л/сек); извора при ман.”Св.Иван Пусти” и др. по-малки. Характерно за всички тях е, че извират от аптските варовици, но дренират водите от малма и апта едновременно, като двете карбонатни серии образуват общ водоносен хоризонт. Водата от всички карстови извори на Бистрец-Мътнишкия басейн е прясна, с обща минерализация 0,24-0,44 г/л и е типично хидрокарбонатно-калциева. Тя не е защитена от замърсяване, поради открития характер на карста. Извън Врачанския блок попада карстовия извор в местността „Кална мътница”, който излиза от голяма водна пещера, развита на три нива – сухо, периодично наводнено и водно. Образувана е в маастрихтските варовици. Този извор е предимно с речно подхранване от р.Говнуша и отчасти обира водите от въртопите, южно от пещерата. Изворът е със сравнително постоянен дебит, ниска минерализация и се размътва при пълноводие. Като цяло Врачанският Балкан се характеризира с открит карст, който отвежда по подземни канално-галерийни системи водите в карстовите извори в подножието на планината. Водата не е защитена от пряко замърсяване, защото в пещерите водата не се пречиства. Изхвърлянето на отпадъци, торове и фекални води в пропастите и понорите е недопустимо, още повече че повечето извори са каптирани за водоснабдяване на населените места. Това може да доведе до сериозни последици, какъвто е случая с епидемията от хепатит в района на гара Лакатник през 1989г. Това налага някои ограничителни мерки за стопанска дейност във водосборните райони на карстовите извори. (инж.Мария Златкова)
geologiq vraca ВРАЧАНСКИ ПОДРАЙОН Врачанският подрайон заема по - голямата част на Врачанската планина и представлява ивица с ориентация северозапад - югоизток (Радев , 1915, Мишев , Попов , 1958, Спасов , 1973, Ангелова и др ., 1995). Тя рязко се издига над Врачанското поле и Мездренската хълмиста област , които я ограничават от североизток . Склоновете са стръмни, скалисти, с височина около 600-700 метра. От югоизток и северозапад подрайонът се ограничава от долините на реките Искър и Ботуня , а от юогозапад и юг от реките Златица и Черна. От своя страна той може да се подели допълнително от долината на река Лева на 2 самостоятелни части: Базовска (Югоизточна) и Стрешерска (северозападна), с най-високи върхове съответно Бук (1,394м) и Стрешеро (1,212м). Долината на река Лева е процепила Врачанската планина , като в участъка между село Згориград и Враца се оформил живописният пролом „ Вратцата”. Общо за подрайона е характерен платовиден релеф, със заравнена повърхност, главно между 1,000 и 1,200 метра над морското ниво и стръмни склонове кьм оградните реки, Врачанското поле и Мездренското понижение. Заравнената част е с типичнен карстов релеф с остатъчни могили, разделени помежду си от валози и слепи долини. Развити са и други повърхностни карстови форми - въртопи, кари, карни полета.
За формирането на карста и пещерите тук от основно значение са варовиците с горноюрска и долнокредна възраст, които са сьс значителна дебелина. Под тях скалите на долната и средна юpa са представени от алевролити и аргилити, като на някои места те отсъстват. Следва карбонатния комплекс на триаса, изграден от варовици и доломити, които също са окарстени. В основата си те постепенно прохождат в пясъчници и алевролити на долния триас. Геоложкият разрез най-добре се наблюдава на повърхността в югоизточните склонове и при село Згориград. Основната тектонска структура тук е Згориградската антиклинала (Тронков , 1965), която по разпространение почти съвпада с Врачанския подрайон. Тя е отсечена от североизток от Врачанския възсед, известен още и като Врачанска флексура, от югозапад от Плакалнишкия и свързаните с него разломи. Общо от антиклиналата са запазени свода и северното й бедро, което определя и положението на варовиковите пластове. В заравнените части те са почти хоризонтални, докато в североизточните склонове са стръмни, на места до отвесни. Напукаността се дължи основно на натиск от юг-югозапад, което е определящо за посоките на основните системи пукнатини. Съвременното окарстяване се дължи основно на валежните води, като средната сума на валежите е от порядъка 800-1,000 мм . В заравнените части почти напълно отсъства постоянен повърхностен отток, защото цялото количество валежи се поглъща от повърхностни карстови форми. След навлизането си надолу в масива водите се насочват към периферията на масива, където излизат като карстови извори. Най-големите от тях са в основата на североизточния склон: извора при Тошова дупка, с.Стояново (с дебит от 78 до 390л/с), при Мътнишкия манастир (сумарен дебит 138-430л/с), при манастира „Св.Иван Пусти (около 10-15л/с), при с.Бистрец (127-780л/с), при с.Паволче (3-497 л/с), както и двата извора в долината на р.Искър при гара Черепиш (съответно 33-1,010л/с и 11-139л/с). От южната страна са двата извора над с.Зверино и извора Чигорил (до 40л/с). В Централните части на масива, по поречието на р.Лева са изворите над с.Згориград (сумарно 20-250л/с) и извор Лудото езеро (8-220л/с). Според геоложките условия изворите са главно контактни, излизащи на контакта между окарстяващите се и неокарстяващите се скали. Само положението на изворите при гара Черепиш и Лудото езеро се определя от ерозионния базис. Общо в този подрайон до края на 1996г са известни над 250 пещери и пропасти, като повече на брой, макар и по-малки, са пещерите в източната част. В западната част се намират пък повечето от големите пропастни пещери. Досега във Врачанския подрайон са известни 7 пропастни пещери и типични пропасти с дълбочина над 100м, някои от които са и с значителна дьлжина. Освен избороените пещери интерес представляват и водните пещери, разположени в непосредствена близост до големи карстови извори. В тях текат подземни реки, които са свързани с изворите. Такива са Тошова дупка при извора до с.Стояново с дължина 1,302м, Черния извор при Мьтнишкия манастир с дължина 546м, Гърдьова дупка при един от изворите при с.Згориград с дължина 510м. Интерес представлява и пещерата-губилище „Мижишница” в района на хижа Леденика, дълга 855м, а също и пълната с красиви образувания пропаст „Змейова дупка” (-52 м). В този подрайон се намира и електрифицираната пещера „ Леденика” (Арнаудов 1922, Попов 1964, 1968), красивата пропастна „Пещера N 13” („ Въртешката”) под връх Рого и др. Изходни пунктове за карстовата част на Врачанския подрайон са град Враца, с.с.Зверино и Лютиброд и гара Черепиш, които са разположени на жп линия. С автобус може да се достигне до останалите населени места по периферията на този подрайон (с.с.Челопек, Паволче, Бистрец, Бели извор, Стояново, Долно и Горно Озирово, Лютаджик) и до с.Згориград. С асфалтов път са свързани и двете хижи, разположени в централните части на Врачанския Балкан - „Пършевица” и „Леденика”. До последната имаше и автобусна връзка. При посещението си в пещерите и пропастите тук е необходимо да се съобразяваме с това, че почти целия подрайон попада на територията на Народен парк „Врачански Балкан".